- себчинӣ
- [سيب چيني]исми амал аз себ чидан; чидани себ
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
чинӣ — I [چيني] ҷузъи пасини калимаҳои мураккаб, ки аз асоси замони ҳозираи феъли чиндан ва пасванди исмсози ӣ таркиб ёфтааст ва дар калимасозӣ сермаҳсул аст: пахтачинӣ, ангурчинӣ, себчинӣ, хӯшачинӣ, пулчинӣ, гапчинӣ ва ғ. II [چيني] навъе аз зарфҳои… … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ